Elden Ring Nightreign – Ревю от Ветеран Соулс Играч!

Време е да си дойдем на думата! През 2025та година определено имаше няколко заглавия, които бяха изненадващ хит като Expedition 33 например, но за соулс играчите истински очакваното заглавие беше Elden Ring Nightreign, което излезе на 30ти май за всички централни платформи.

Всякакви заглавия в последните години имат титлите и асоциацията със “соулс игри”, но игрите на FromSoftware все още са с право разпознавани като водещите. Именно за това, може би първоначалното усещане и впечатление от Nightreign още по време на CNT тестовете не беше това, което хората очакваха. Мисля, че до релийза на играта обаче, соулс обществото успя да коригира очакванията си за това, че ER Nightreign не е продължение на ванила Elden Ring, а по-скоро роуглайк експеримент фокусиран върху един от популярните аспекти на соулс игрите за доста играчи – играта в мултиплеър. Този фокус доста бързо се забелязва, че има някои позитивни и негативни страни. Първоначално е важно да се отбележи, че когато хората си викат съмън играчи в соулс игрите, те наистина в повечето случаи викат по двама, за да формират трио, с което да бият някой бос. Съвсем набързо ще отбележа, че за по-хардкор ориентирани хора като мен, аз не си викам играчи за помощ, но обичам да влизам да помагам на други играчи, защото е много по-забавно да се събират души/руни така от колкото стандартно фармене, а и може малко да се тренира реакция към атаките на босовете, които вече си минал. Обратно към Nightreign, има обаче и хора, които играя соло или само с 1 съмън играч. В това отношение може да се каже, че баланса на играта не е доизмислен съвсем добре. Не говоря разбира се за трудността в соло режим, която е добре дошла за играчи като мен, а по-скоро за липса на баланс в повече наградите от камповете, луут и разбира се количеството руни, които печелите в соло игра, които очевидно трябва да са повече имайки предвид, че вие се справят с противниците сами. Тази грешка стана ясно, че е реална, когато след релийза излезе пач, който фиксира точно този проблем. За дуо обаче нещата са малко по-зле, като там просто няма концентриран режим само за този брой играчи. И последно като малък негатив мога да кажа, че не считам рандомизираните елементи в играта за достатъчно динамични и “непредвидими” както се изисква за много преигравания.

Извън всички тези елементи обаче, Nightreign се играе като много интересна бърза и динамична соулс игра, в която не трябва да се притеснявате за билдове или изисквания за ползване на оръжия и магии извън вашите статуси. Има вдигане на левели и оръжията като и ъпгрейдите са доста по-лесно достъпни за ползване и ъпгрейд. Класовете бих казал, че са доста интуитивни и само като ги видите на външен вид ще се ориентирате, кои са бойците и кои са магьосниците, както и тези по средата. Страхотно е също така, че различните класове не са заключени и ограничени до това, кой ще си вземе първи Wylder например. Може да играете с 3 Recluse магьосници или само трио меле герои. Също както в CNT, след първите няколко изигравания ще свикнете на някакъв оптимален път, по който се минава, за да може да вдигнете нива рано, да вземете някакви оръжия и да имате силата да почнете да убивате мини босовете. По картата има много интересни лагери, подземия и други места с оръжия и предмети за ползване, кофти момента е както казах, че разположението може да е променливо, но самите лагери са горе-долу едни и същи. Щеше ми се да има малко повече разнообразие поне в противниците.

Прогреса в играта е разделен на около 15 минутни цикли, в които картата започва да се затваря със зона подобна на battle royale игрите и това ви принуждава да зарежете каквото правите в момента и да движите напред. Понякога, когато не прецените нивото на силата си, може да стане така, че да прекарате прекалено много време над мини бос, да не го убиете и в крайна сметка да минете напред без да сте взели нито оръжия нито специалните бонуси, които ви дават мини босовете. Когато играчите започнат да умират, да се губи време в съживяване и да се рестартира от чекпоинт с наказание падане на 1 ниво, нещата могат да загрубеят бързо. Крайните босове също са доста интересни и различните експедиции, в които срещата тези могъщи създания накрая се отключват сравнително бързо. Не мисля, че соулс ветераните ще имат проблем със свикването. Това, което е най-трудно за адаптиране като начин на мислене и подход е факта, че на лвл 1 има много противници да не говорим за ранни мини босове, които могат да ви 1 шотнат.

В циклите на преиграване също има много начини за перманенти ъпгрейди с “relic rites”, които са рандомизирани и ви дават различни бонуси. Също може да отключвате и костюми, като всеки клас има по 3. Момента с използването на специалните скил умения и ултимейти не мисля, че ще бъде нещо трудно за свикване, стигна да свикнете на различните особености на определените герои. Друга изключително важна екстра в Nightreign, която според мен е супер подценявана е тренировъчния режим! В него може да пробвате всички ashes of war, стандарни и пиро магии, драконовите спешъли и всичко, което има в нормалната игра…без да трябва да имате статуси за тях. Това е предимство на Nightreign, което може да ползвате, за да “тренирате” така да се каже, всичко, което има от стандартния Elden Ring. Иначе във ванила играта, трябва или да суичвате билдовете или…да имате различни видове билдове направени от начало за различен тип герои с различни възможности. Elden Ring Nightreign ви дава директно поле и тренировъчно поле, в което да тествате всички тези възможности от играта свободно!

Накрая искам да кажа, че тази игра без съмнение ще търпи тепърва редица промени, но имайки предвид страхотната основа поставена от Nightreign, мисля, че играта само ще върви нагоре. Ако добавят кросплей между PC и PS, конкретен дуо режим и малко повече разнообразие в картите, играта ще има възможност за стотици преигравания, които да са интересни с различните герои. Също бих искал да видя още класове, които обаче да са базирани на някои от емблематичните герои от минали соулс игри, като Artorias, Ornstein, Faraam Knight или Blade Carian!

Супер много препоръчвам играта и нямам търпение да я играя мноого пъти с различните герои, както в соло така и в мултиплеър. Надявам се заглавието да е поредния празничен епизод в сагата на вече легендарната Elden Ring!

F1 25 – Ревю от Абсолютен F1 Нууб

Това е първия път, в който пиша ревю за подобна игра от доооста време насам и искам да кажа, че по принцип не играя такъв тип рейсинг игри и не съм ветеран в F1 25 поредица. Ако искате да ме питате “Защо не играеш Elden Ring: Nightreign вместо F1 25” отговора е много простичък – точно в този момент не мога да “потъна” в Nightreign и за това междувременно играя игра в нетипичен за мен жанр с цел да си увелича малко рейнджа на игрите, които познавам.

След като вече установихме, че съм нууб и впечатленията ми ще са директни и свежи, искам да кажа, че мен лично играта ми хареса след като играх основно “Кариера” и сингъл плеър историята, която е отделен режим. Менажирането на пилоти и отбор изглежда интересен и задълбочен процес. За около 20те часа, които играх, успях да усетя до някаква базова степен нивото на сложност на процесите свързани с избиране на пилоти менажиране на пари свързани със състезанията. Не знам дали това е характено за другите игри, но аз лично избрах да съм пилот-менажер, хареса ми системата с репутация и това, че може да си ъпгрейдваш другите пилоти от отбора.

В другия доста по синематичен стори моуд – Braking Point 3. Веднага ми стана ясно, че това е продължение на предхождаща история, което е ок разбира се. Избирах да играя предимно с женската героиня разбира се – Callie, която супер много ми приличаше на Ellie от TLOU. Най-много тук ми хареса да изпълнявам различни задачи по време на състезанията. Например да завършиш на 3то място или по-нагоре или да задминеш еди кой си състезател преди 13та обиколка. Тия неща са фън за нов играч като мен…може би защото играех на не-висока трудност и горе-долу успявах да се справя. Избирането на отговори по време на пресконференциите след състезанията също беше нещо доста интересно и именно там разбрах, че всъщност този режим ще има няколко вида превъртания. Не съм играл този режим до края все още, но за мен беше доста интересно, най-вече защото всичко ми е ново без да съм играл предните части. Има и Scenario Mode където за кратко може да играете “филма” с Brad Pitt, който предстои да излезе в края на юни и който ще гледам със сигурност.

Тук идва момента да говоря за контрола и управлението от гледна точка на нов играч като мен, който просто иска да има базова представа от тези игри и играе F1 25 от любопитство. Аз не притежавам и не смятам да си купя евър специална периферия за рейсинг игри, реализма не ме интересува, защото играя предимно спейс рейсинг игри подобни на Wipeout и не мога да преценя колко “реалистично” се управлява или не. Засилвам на правите, намалявам на завоите, гледам да вляза от завой към права с най-добрия ъгъл и гледам да не се блъскам като в NFS или Twisted Metal. От тази гледна точка за мен играта е много фън и на малките трудности мога да се справя. Физически също така мога да усетя различките в управлението в различни времеви условия. Разбира се нямам критерий, колко по-реалистично е управлението спрямо предни части и дали нещата в това отношение са стигнали на върха. На PS5 където играя графиката изглежда страхотна и супер яка както по време на състезания, така и по време на кът-сцените в историята.

Не съм пробвал онлайн режимите, със сигурност бих пробвал да се състезавам срещу други играчи, когато имам малко повече време. Тази Battle Pass система, която има за отключване на различни яки костюмизации вероятно работи добре и мисля, че има смисъл да съществува в подобна игра с толкова много стойност на преиграване.

В заключение – аз лично много се забавлявах с F1 25 на PS5. Със сигурност не съм човека, който е или някога ще бъде капацитет в подобни игри, но след като за кежуъл като мен играта беше интересна и “нова” предполагам и за други нови фенове би могла да бъде. Очевидно аз съм човека, който по-скоро би играл Elden Ring Nightreign в този момент, но се радвам, че имах възможност да пробвам нова(за мен) различна игра преди да се върна към обичайните ми заглавия. След като игра около 15тина часа определено, някъде по-натам бих се пуснал пак.