GamingAnime – Slavi – Блогче за Гейминг, Аниме и Японска Култура

Towa – Първи Впечатления!

За последните 2 години играх доста екшън роуглайк заглавия. Сред редицата подобни игри, които пробвах, най-много определено ми хареса Ravenswatch, в която имам над 400ч.

Сега обаче имаме ново заглавие – Towa and the Guardians of the Sacred Tree, което освен, че изглежда като страхотен екшън роуглайк е и в стила на японската митология, за която живея!

Елементите до голяма степен са стандартни за тези игри от гледна точка на прогресия, но реално играете с 2 героя един атакуващ – Цуруги и един съпорт Кагура. Има и ко-оп, в който втория играч играе Кагура, но няма мачмейкинг в и-нет, трябва да е някой от фр. листата ви(поне в PSN). Може да избирате сред 8 героя първоначално и всеки от тях има различни умения ако е атака или съпорт. В прогреса на играта се случват много интересни неща, но няма да спойлвам ^^

Виждал съм други мнения, но според мен трудността поне като играете начално на Normal е точно там където трябва да бъде. Част от трудността идва от това, че съпорт героя ви също взима демидж докато обикаля след вас като NPC, но това се отразява на цялостния HP пуул, което е потенциален проблем. Разбира се трябва да разбирате и да знаете Power Up ъпгрейдите, за да може героя ви да е силен в напредъка по нивата.

Това, което е различно в Towa за разлика от много други подобни заглавия е доста по-kawaii позитивната свежа обстановка в сравнение с dark fantasy подобните заглавия. В селцете на Towa има множество интересни НПС вендър герои, които сякаш са излезли от аниме на Ghibli.

Има също така и много уникални и интересни мини игри свързани с направата на меч в селото, които ще покажа отделно в YT видео.

Препоръчвам заглавието за хората, които са прегоряли от другите скорошни подобни игри и търсят нещо ново в този жанр преди да почнат Hades 2

Shadow Labyrinth Ревю – Една По-Необичайна Метроидваниа

Тъй като тази година през май се навършиха 45 години от излизането на оригиналния Pacman, най-сетне имаме игра, която изглежда иска да даде нова гледна точка върху едноименния герой…или поне така изглежда може би?

Ще започна мнението ми за тази игра напълно откровено и директно – аз не мисля, че това е Pacman базирана игра, а е по-скоро Metroidvania, в която има Pacman елементи и мини-игри. Вероятно вече знаете, че сетинга на играта е базиран върху епизод 6 на Secret Level гейминг сериала. Героя се казва Number 8 и по всичко личи, че или вече е бил на това ново странно място, но е загубил спомените си, а може би причината е друга? Веднага срещате и разбира се дарк версията на Pacman, който се казва просто PAC. Той не е забавен сладур, като усмихнатия Pacman, който сме свикнали да виждаме навсякъде и има доста по агресивен и заплашителен характер в различните диалози.

След интродукцията на базовите механики, бързо ще видите, че играта е до голяма степен сравнително стандартна метроидваниа – има битки и платформър елементи, както и бектракинг на места където първоначално не може да отидете, защото ви липсва определен скил или артефакт, но в последствие може да се върнете и да откриете нов път. Имате базови атаки, начин да стънвате противниците и различни защитни маневри, като даш, париране и тн.

Това, което ми харесва най-много като обстановка е неоновия футиристичен стил на нивата. Знаменитите заглавия от този жанр обикновено са стриктно в някакъв вид дарк-фентъзи или готическа обстановка, като Bloodstained и разбира се Blasphemous, но Shadow Labyrinth предлага доста по-различен стил. В това отношение, в този жанр игри, мога да я сравня единствено с наскоро излязлата Somber Echoes.

Трудността бих казал, че е сравнително стандартна с изключение на факта, че имате само 1 чардж за лекуване в първата част на играта и ако умрете трябва да изберете да се върнете от чекпоинт без хийл или на по-ранна точка където ще имате възможност за 1 лекуване. Мини игрите където героят ви се превръща на Pacman, за да минава определени секции са забавни, но за мен не правят играта фундаментално по-различна. Събирането на валутата Ora може да ви помогне да си купите различни екстри, които да улеснят приключението и в това отношение е по-добре ако може да се справяте успешно с мини игрите. Проблема, който мисля, че аз лично бих имал ако тръгна да играя играта повече от 1 път е, че на 2-3то изиграване, може би тези секции биха ми били малко скучни.

Това, което най-много ми хареса е мистичната обстановка, “отворения” начин, по който Pac говори на всички около него и факта, че на моменти може да се превръщате в мека, за да се справяте с някои от по-тежките битки и босове.

Накрая ще кажа, че тази игра според мен 100% ще има някакво продължение или ще е старт на някакъв нов вид франчайз. Това е само предположение разбира се. Иначе като сравнение с лидерите в жанра, бих казал, че Shadow Labyrinth, не може да се сравнява с Blasphemous или Bloodstained след всичките и подобрения и допълнително съдържание, но бих я оприличил, като близък “братовчед” на “Ender” поредицата и по-конкретно Ender Magnolia, която излезе края на март тази година.

Shadow Labyrinth я има за PS5, XBXSX, PC и NS2

Elden Ring Nightreign – Ревю от Ветеран Соулс Играч!

Време е да си дойдем на думата! През 2025та година определено имаше няколко заглавия, които бяха изненадващ хит като Expedition 33 например, но за соулс играчите истински очакваното заглавие беше Elden Ring Nightreign, което излезе на 30ти май за всички централни платформи.

Всякакви заглавия в последните години имат титлите и асоциацията със “соулс игри”, но игрите на FromSoftware все още са с право разпознавани като водещите. Именно за това, може би първоначалното усещане и впечатление от Nightreign още по време на CNT тестовете не беше това, което хората очакваха. Мисля, че до релийза на играта обаче, соулс обществото успя да коригира очакванията си за това, че ER Nightreign не е продължение на ванила Elden Ring, а по-скоро роуглайк експеримент фокусиран върху един от популярните аспекти на соулс игрите за доста играчи – играта в мултиплеър. Този фокус доста бързо се забелязва, че има някои позитивни и негативни страни. Първоначално е важно да се отбележи, че когато хората си викат съмън играчи в соулс игрите, те наистина в повечето случаи викат по двама, за да формират трио, с което да бият някой бос. Съвсем набързо ще отбележа, че за по-хардкор ориентирани хора като мен, аз не си викам играчи за помощ, но обичам да влизам да помагам на други играчи, защото е много по-забавно да се събират души/руни така от колкото стандартно фармене, а и може малко да се тренира реакция към атаките на босовете, които вече си минал. Обратно към Nightreign, има обаче и хора, които играя соло или само с 1 съмън играч. В това отношение може да се каже, че баланса на играта не е доизмислен съвсем добре. Не говоря разбира се за трудността в соло режим, която е добре дошла за играчи като мен, а по-скоро за липса на баланс в повече наградите от камповете, луут и разбира се количеството руни, които печелите в соло игра, които очевидно трябва да са повече имайки предвид, че вие се справят с противниците сами. Тази грешка стана ясно, че е реална, когато след релийза излезе пач, който фиксира точно този проблем. За дуо обаче нещата са малко по-зле, като там просто няма концентриран режим само за този брой играчи. И последно като малък негатив мога да кажа, че не считам рандомизираните елементи в играта за достатъчно динамични и “непредвидими” както се изисква за много преигравания.

Извън всички тези елементи обаче, Nightreign се играе като много интересна бърза и динамична соулс игра, в която не трябва да се притеснявате за билдове или изисквания за ползване на оръжия и магии извън вашите статуси. Има вдигане на левели и оръжията като и ъпгрейдите са доста по-лесно достъпни за ползване и ъпгрейд. Класовете бих казал, че са доста интуитивни и само като ги видите на външен вид ще се ориентирате, кои са бойците и кои са магьосниците, както и тези по средата. Страхотно е също така, че различните класове не са заключени и ограничени до това, кой ще си вземе първи Wylder например. Може да играете с 3 Recluse магьосници или само трио меле герои. Също както в CNT, след първите няколко изигравания ще свикнете на някакъв оптимален път, по който се минава, за да може да вдигнете нива рано, да вземете някакви оръжия и да имате силата да почнете да убивате мини босовете. По картата има много интересни лагери, подземия и други места с оръжия и предмети за ползване, кофти момента е както казах, че разположението може да е променливо, но самите лагери са горе-долу едни и същи. Щеше ми се да има малко повече разнообразие поне в противниците.

Прогреса в играта е разделен на около 15 минутни цикли, в които картата започва да се затваря със зона подобна на battle royale игрите и това ви принуждава да зарежете каквото правите в момента и да движите напред. Понякога, когато не прецените нивото на силата си, може да стане така, че да прекарате прекалено много време над мини бос, да не го убиете и в крайна сметка да минете напред без да сте взели нито оръжия нито специалните бонуси, които ви дават мини босовете. Когато играчите започнат да умират, да се губи време в съживяване и да се рестартира от чекпоинт с наказание падане на 1 ниво, нещата могат да загрубеят бързо. Крайните босове също са доста интересни и различните експедиции, в които срещата тези могъщи създания накрая се отключват сравнително бързо. Не мисля, че соулс ветераните ще имат проблем със свикването. Това, което е най-трудно за адаптиране като начин на мислене и подход е факта, че на лвл 1 има много противници да не говорим за ранни мини босове, които могат да ви 1 шотнат.

В циклите на преиграване също има много начини за перманенти ъпгрейди с “relic rites”, които са рандомизирани и ви дават различни бонуси. Също може да отключвате и костюми, като всеки клас има по 3. Момента с използването на специалните скил умения и ултимейти не мисля, че ще бъде нещо трудно за свикване, стигна да свикнете на различните особености на определените герои. Друга изключително важна екстра в Nightreign, която според мен е супер подценявана е тренировъчния режим! В него може да пробвате всички ashes of war, стандарни и пиро магии, драконовите спешъли и всичко, което има в нормалната игра…без да трябва да имате статуси за тях. Това е предимство на Nightreign, което може да ползвате, за да “тренирате” така да се каже, всичко, което има от стандартния Elden Ring. Иначе във ванила играта, трябва или да суичвате билдовете или…да имате различни видове билдове направени от начало за различен тип герои с различни възможности. Elden Ring Nightreign ви дава директно поле и тренировъчно поле, в което да тествате всички тези възможности от играта свободно!

Накрая искам да кажа, че тази игра без съмнение ще търпи тепърва редица промени, но имайки предвид страхотната основа поставена от Nightreign, мисля, че играта само ще върви нагоре. Ако добавят кросплей между PC и PS, конкретен дуо режим и малко повече разнообразие в картите, играта ще има възможност за стотици преигравания, които да са интересни с различните герои. Също бих искал да видя още класове, които обаче да са базирани на някои от емблематичните герои от минали соулс игри, като Artorias, Ornstein, Faraam Knight или Blade Carian!

Супер много препоръчвам играта и нямам търпение да я играя мноого пъти с различните герои, както в соло така и в мултиплеър. Надявам се заглавието да е поредния празничен епизод в сагата на вече легендарната Elden Ring!

F1 25 – Ревю от Абсолютен F1 Нууб

Това е първия път, в който пиша ревю за подобна игра от доооста време насам и искам да кажа, че по принцип не играя такъв тип рейсинг игри и не съм ветеран в F1 25 поредица. Ако искате да ме питате “Защо не играеш Elden Ring: Nightreign вместо F1 25” отговора е много простичък – точно в този момент не мога да “потъна” в Nightreign и за това междувременно играя игра в нетипичен за мен жанр с цел да си увелича малко рейнджа на игрите, които познавам.

След като вече установихме, че съм нууб и впечатленията ми ще са директни и свежи, искам да кажа, че мен лично играта ми хареса след като играх основно “Кариера” и сингъл плеър историята, която е отделен режим. Менажирането на пилоти и отбор изглежда интересен и задълбочен процес. За около 20те часа, които играх, успях да усетя до някаква базова степен нивото на сложност на процесите свързани с избиране на пилоти менажиране на пари свързани със състезанията. Не знам дали това е характено за другите игри, но аз лично избрах да съм пилот-менажер, хареса ми системата с репутация и това, че може да си ъпгрейдваш другите пилоти от отбора.

В другия доста по синематичен стори моуд – Braking Point 3. Веднага ми стана ясно, че това е продължение на предхождаща история, което е ок разбира се. Избирах да играя предимно с женската героиня разбира се – Callie, която супер много ми приличаше на Ellie от TLOU. Най-много тук ми хареса да изпълнявам различни задачи по време на състезанията. Например да завършиш на 3то място или по-нагоре или да задминеш еди кой си състезател преди 13та обиколка. Тия неща са фън за нов играч като мен…може би защото играех на не-висока трудност и горе-долу успявах да се справя. Избирането на отговори по време на пресконференциите след състезанията също беше нещо доста интересно и именно там разбрах, че всъщност този режим ще има няколко вида превъртания. Не съм играл този режим до края все още, но за мен беше доста интересно, най-вече защото всичко ми е ново без да съм играл предните части. Има и Scenario Mode където за кратко може да играете “филма” с Brad Pitt, който предстои да излезе в края на юни и който ще гледам със сигурност.

Тук идва момента да говоря за контрола и управлението от гледна точка на нов играч като мен, който просто иска да има базова представа от тези игри и играе F1 25 от любопитство. Аз не притежавам и не смятам да си купя евър специална периферия за рейсинг игри, реализма не ме интересува, защото играя предимно спейс рейсинг игри подобни на Wipeout и не мога да преценя колко “реалистично” се управлява или не. Засилвам на правите, намалявам на завоите, гледам да вляза от завой към права с най-добрия ъгъл и гледам да не се блъскам като в NFS или Twisted Metal. От тази гледна точка за мен играта е много фън и на малките трудности мога да се справя. Физически също така мога да усетя различките в управлението в различни времеви условия. Разбира се нямам критерий, колко по-реалистично е управлението спрямо предни части и дали нещата в това отношение са стигнали на върха. На PS5 където играя графиката изглежда страхотна и супер яка както по време на състезания, така и по време на кът-сцените в историята.

Не съм пробвал онлайн режимите, със сигурност бих пробвал да се състезавам срещу други играчи, когато имам малко повече време. Тази Battle Pass система, която има за отключване на различни яки костюмизации вероятно работи добре и мисля, че има смисъл да съществува в подобна игра с толкова много стойност на преиграване.

В заключение – аз лично много се забавлявах с F1 25 на PS5. Със сигурност не съм човека, който е или някога ще бъде капацитет в подобни игри, но след като за кежуъл като мен играта беше интересна и “нова” предполагам и за други нови фенове би могла да бъде. Очевидно аз съм човека, който по-скоро би играл Elden Ring Nightreign в този момент, но се радвам, че имах възможност да пробвам нова(за мен) различна игра преди да се върна към обичайните ми заглавия. След като игра около 15тина часа определено, някъде по-натам бих се пуснал пак.

Atelier Yumia – Нов и Свеж Старт на Поредицата

Често в мненията ми за JRPG заглавията съм говорил за, така да се каже “тиър листа” в този жанр игри, където Final Fantasy, Dragon Quest и Persona са на върха. След това има всякакви други поредици, които през годините идват и си отиват, но специално в бг. Atelier поредицата не съм виждал да е споменавана някъде, но тя е още една от тези рпг-та, които стартират през късните 90те и все още съществува до ден днешен.

Monster Hunter Wilds – Подходяща за Нови Играчи?

Без съмнение едно от най-големите предизвикателства във variety гейминга е човек не просто да играе много различни игри, но и да го прави на адекватно ниво. В този смисъл, които усилия в това да съм “добър” на Monster Hunter така и не бяха успешни от 2018 година насам когато излезе MH World. Играх играта разбира се, но заглавието е доста комплексно и има механики на битки, интеракции с менюта и други, за които се изисква доста повече време на свикване.

Нов Трейлър на Decil May Cry Анимето! Излиза в Началото на Април!

След като феновете на Devil May Cry още много отдавна получиха аниме, което не беше особено добре, неотдавна стана ясно, че Netflix ще се заемат със задачата да поднесат нещо по-добро.

Последния трейлър на анимето е с песента на Evanscence, която се казва Afetrlife.

Също така стана ясно, че новото аниме ще излезе на 3ти април само след няколко дни! Чакаме с нетърпение!

Elden Ring Nightreign – Впечатления от Бетата

Нетуърк теста за една от най-очакваните игри за годината – Elden Ring Nightreign мина и въпреки, че ми беше трудно да оставя отворената бета на Monster Hunter Wilds, се впуснах в бетата на Elden Ring експанжъна с големи очаквания.

Разбирам, че до голяма степен хората масово очакваха може би нещо като продължение на ER, но това очевидно нямаше как да стане толкова скоро след SOTE експанжъна, така че аз гледах на Nightreign като това, което е – отделен режим насочен специално към ко-оп играчите, но с различна форма и прогрес. Според мен сравнението с Battle Royale не е съвсем уместно, защото играта до този момент не е ясно дали ще има PvP, може да се каже, че се играе като Raid, но имате ограничение във времето преди картата да започне да се стеснява(това е основно BR сравнението) и накрая отбора ви от 3ма човека се бие с бос. Тази фаза се повтаря отново и отново докато на в последния ден 3 се появява финален бос за края на сесията.

Прогреса в играта става като ходите по отворената карта с доста по-щедри опции за движение, като имате възможност да се катерите през препятствия с допълнителен скок и няма fall damage. На картата има множество лагери с противници, където може да се биете и да събирате луут под формата на оръжия, руни и други предмети. Има много мини босове и елитни босове, които може да пребивате за по-големи награди. Партито ви е от 3 героя, като те са на класове, които са присетнати в различни класически типове – Воин, Роуг, Магьосник и Танк. Както публично стана ясно, в пълната игра ще има доста повече класове, което ще е интересно. Наличието на класове също така изключва възможноста да правите билд с определени статуси. На чекпоинтите(site of grace като в нормалната игра) може да вдигате ниво, което ви вдига всички статуси. Отделните класове имат и нещо напълно ново – уникални скилове и ултимейти с куулдаун. Те са характерни за различните класове и правят различни неща, но са доста силни.

Трудността не е особено голяма ако играят 3ма човека, които са наясно с играта, но ако някой е по-начинаеш и падне в битка трябва да го спасявате иначе той се респонва и може да вземе пеналти с едно ниво надолу. За опитните играчи обаче, като са тримата заедно и всичко наоколо умира доста бързо. Опита(руни), които един играч събира се споделят между останалите, така че при по-добра координация 3ма човека могат да плячкосват едновременно различни части на картата. Предметите извън статус бонуси могат да се споделят с трейд между играчите когато са близо.

След всичкото това описание, става ясно, че играта под тази й форма няма да е особено трудна за опитни играчи. В рамките на теста убих последния бос 4-5 пъти, като първоначално като не знах лагерите по картата просто ходех след съотборниците и помагах в битките. В пълната игра вероятно предизвикателството ще е доста по-голямо, но мисля, че проблема в играта не е точно в дължината на дните или картата. Аз лично не видях да има някакво процедурно генериране в картата, която след 2-3та игра вече я знаете горе-долу добре и може лесно да се ориентирате как и къде се върви и какво се прави, за да може да станете възможно най-силни най-рано в играта. Ако противниците и лагерите не се сменят на рандъм като разположение, мисля, че играта ще стане скучна дори в пълната й форма. Надявам се също така да има възможности за соло игра, по двойки и разбира се някакво PvP.

Наясно съм, че има много резервирани хора, които имат точно определени очаквания от Elden Ring игра и няма да се примирят с друго, но за мен Nightreign е точно това, което искам – различен Elden Ring, който предлага нещо като end game content и е фокусиран върху битките и надпревара с времето. Надявам се просто да има наистина roguelike елементи, за да е по-интересно. Като структура, може би една от най-добрите игри от подобен тим е Ravenswatch, която я има за всички централни платформи. Там играете по рандъм генерирана карта, като лагерите са на различни места всеки път и трябва да наберете опит, реликви и други екстри преди времето да изтече и да дойде боса. Препоръчвам ви я сериозно!

Що се отнася до Nightreign, пълната игра излиза на 30ти май за всички централни платформи.

Babanba Banban Vampire Ми Дойде ЯКО в ПОВЕЧЕ

Цялостно, винаги когато излезе нов аниме сезон, гледам да отделя внимание на всички заглавия без да гледам до край абсолютно всички, особено лоли анимета. Преди няколко дни реших да пробвам и Banban Vampire(няма да го наричам с цялото му малоумно име). Няма да увъртам и ще кажа направо, че в това аниме има заиграване с shonen-ai елементи. Вампира, който директно се казва Mori Ranmaru живее в Япония като се преструва на нормален човек с интерес към японска история, но истинската му цел е да изпие кръвчицата на момчето в семейството където работи. Избрал е именно това момче на име Rihito защото е впечатлен от неговата младост, невинност и енергичност.

Ако човек може да се абстрахира от бруталните закачки и сцените на фантазии, които Moriran изпитва, има доста забавни моменти, но просто…не мога. Ако сте гледали Hunter x Hunter и смятате, че сцените с Hisoka, където той получава вдъхновение в тази част на тялото…под кръста, в Banban Vampire това се случва за здравей здрасти. Не е яой и няма директни 18+ сцени, но със сигурност няма да го гледам до края.

Hiko Seijuro е ПИЙК Аниме Самурай в Rurouni Kenshin

Преди малко гледах последния излязъл епизод на Kenshin анимето, който чаках с нетърпение защото там очаквах да видя как Hiko Seijuro(учителя по меч на Kenshin) се бие сериозно поне за момент. Искам да кажа, че изобщо не бях разочарован, бойните сцени и образа на Hiko е много по-добре направен тук от колкото в оригиналното аниме и той изглежда доста по-заплашителен.

Според структурата на оригиналната история Hiko Seijuro не е трябвало да се сравнява от феновете с другите герои, тъй като според автора Nobuhiro, той е нещо като “жокер” в тесте с карти и не играе в истинските игри.

Тренировъчната арка на Kenshin обаче е наистина важна и интересна за гледане, защото там той научава ултимейт скила, но мисля, че с по-силното представяне на Hiko, значението на тези епизоди и сцени става по-дълбоко наистина. В оригиналното аниме съм напълно сигурен, че нямаше обяснение за това как суперменската мантия на Hiko е всъщност нещо като броня с тренировъчни тежести, за да може носителя й да става…супер здрав. Това е момента, в който Kenshin разбира, че учителя му възнамерява да се бие напълно сериозно и той никога не е виждал истинската му сила и каква неизбежна смърт има зад нея.

Последното нещо, което искам да кажа е мнение, което имам от ден 1 като видях този герой и това е, че Hiko Seijuro, както и Shishio Makoto абсолютно заслужават самостоятелни анимета! Гледайте новия Kenshin, заслужава си на 100%!