Гейм Ревю – Page 2 – Блогче за Гейминг, Аниме и Японска Култура

Unknown 9 Awekening – Много Пропилян Потенциал

Първото нещо, с което искам да почна е, че в това ревю нямя да говоря за woke драма, популярните негативни реакции от и-нет, SBI и други. Наясно съм с тия неща, просто не искам да се фокусирам върху това.

В Unknown 9 играете с женска героиня, която се казва Харуна в нещо като алтернативна фентъзи версия на 20ти век. Тя има уникалната способност да навлиза в паралелно измерение, наречено “Сгъвката” (The Fold). Използвайки тези сили в търсене на скрито знание и се изправя срещу тайно общество с изключително генерични злодеи. Геймплеят комбинира елементи на стелт, ръкопашен бой и разучаване на околната среда. Без съмнение една от най-интересните идеи е способността на Харуна за контрол над врагове, с която за кратко може да контролирате противниците и да играете с тях.

Нищо от това на хартия не звучи лошо или проблемно, но когато почнете да играете играта, ще установите, че всичко, което има в нея сте го играли десетки пъти в други игри. Битките също са доста еднообразни и скучни, най-вече защото атаките на противниците са супер предвидими, а Харуна има повече от добри умения, за да се справи с всичко наоколо. Едно от интересните неща в подобни игри е да опитате да развиете героя в играта в стил, който е интересен за вас и съответно да може да играете играта по различни начини. В тази игра обаче аз много бързо установих, че не ми се занимава с подробно правене на билд или нещо подобно. Просто развивах бойните умения и използвах свръх способностите на Харуна за рейндж атаки и тук таме контрол над противници. Самата Харуна в началото не изглежда като скучен герой, но това, което се прави в играта наистина не е особено вълнуващо и постепенно спря да ме е грижа за това, което се случва на екрана.

Когато първоначално видях Unknown 9, моите надежди бяха, че тази игра ще е нещо като по-добра версия на другата сравнително скорошна игра с жена, която беше сериозно критикувана(макар и не поради същите базови причини) и това разбира се е Forspoken. Надеждите ми постепенно се увеличиха, когато разбрах, че ще има нещо като разширена вселена и дългосрочно развитие в нещо като голям мултимедиен франчайз. Имаше онлайн комикс, може би нататък с надежди за филми още игри и други такива екстри. Това обаче не мисля, че ще се случи след Unknown 9 играта. Смятам, че сетинга на историята с хората притежаващи умения, философията свръзана с кръговрата на енергията в света, божествата, мистерията и така нататък е наистина нещо, от което може да се получи хубава игра. Играейки с Харуна обаче надеждите ми бързо бяха сведени до минимални.

Вижте, наистина сериозно казвам, че не ме е грижа от какъв етнос е Харуна, колко добре или зле изглежда героинята в сравнение с Аня Калотра или кой точно е разработчика. Просто исках да играя една различна хубава игра, към която имах някакви очаквания. Не за заглавие от ранка на Elden Ring или Devil May Cry или нещо подобно, просто добра сингъл плеър игра. Стана така обаче, че играх играта известно време, насилвах се да мина напред, но после след като излезе Metaphor: ReFantazio започнах нея и от тогава не съм пипвал Харуната.

В техническо отношение, да кажа само, че аз играх на PS5 и според мен играта изглежда средна работа в графично отношение, но има и нещо сбъркано с осветяването на околната среда, особено в пролога. Стийм версията е доста по-проблема до колкото разбрах, но нямам директни впечатления.

За разлика от хора, които са на някакъв крив кръстоносен поход на тия теми, аз не се радвам, че играта е провал, но няма да загубя 50 часа само, за да мога да кажа, че имам истински неутрално мнение по тези въпроси…и пак да не съм доволен от Unknown 9.

Представям си, че за хора, които се зарибят по историята супер много могат да докарат играта до край. Аз харесвам историята, но геймплея ми е изключително скучен(играх до където играх на hard btw) и ще я мина някъде по-нататък.

Dragon Ball Sparking Zero е ТОП Аниме Файтинг Игра!

Игри по Dragon Ball има сякаш от както игрите изобщо съществуват. Спомням си, че първата игра по легендарния франчайз, която съм игал беше още за SEGA. През годините е имало десетки игри по Dragon Ball, които винаги сме слагали в категорията “само за аниме фенове”. През 2018г. обаче излезе Dragon Ball FighterZ, след това Xenoverse 2 и сега със Sparking Zero се намира напрактика в пика на Dragon Ball гейминга!

Dragon Ball Sparking Zero предлага всичко, което очаквате от една DB игра и много повече! Може да играете различни сценарии, като разбира се трябва да почнете с този на Goku, ако не искате да се занимавате обаче с историята разказвана стотици пъти до сега, може да отидете в мултиплеър или в тренировка. Sparking Zero е трудна игра за овладяване, въпреки, че изглежда близка до другите 3D игри в поредицата. Има много защитни и евейжън техники, без които няма да оцелеете дълго в тази игра. В това заглавие има над 180 героя, отключването е сравнително лесно и има такива сред тях, които са доста по-мощни от останалите. Битките срещу хора или рс опонентите са или индивидуални или такива по отбори. В тях обаче не може да сложите просто най-силните герои като Vegito, Brolly и Gogeta(GT), трябва да се съобразите с точки сила и категория на героите. От друга страна в 1v1 може да се играе с всички герои и баланса е…лиспващ.

Механиките на геймплея са сравнително универсални за всичките герои. Имате комбинации между слаби и силни атаки с посоки нагоре и надолу за атаки в земята или лаунчър за комбота във въздуха, имате ки бластовете, различни телепортиращи атаки и отделни скилове, които са независими от ки скалата. Разбира се самите атаки се отличават между героите като Trunks например няма как да има същите атаки като Whis или Cooler да речем. Има също така и гигатски герои като Janemba и Vegita маймуната, които са масивни и малко по-трудни за контролиране. Ако играете онлайн е възможно на този етап вече да почнете да срещате горе-долу едни и същи 5-6 героя от страна на трайхард играчите, но ако овладеете механиките имате някакъв шанс. Защитните техники, за които споменах по-горе са като огледален образ на различните категории атаки, да речем атаки с телепорт може да бъдат контрирани с ваш телепорт ако натиснете бутона в правилния момент. Може и да прекъсвате комбота по повече от 1 начин. В този смисъл голяма част от комботата и другите комбинации често не са гарантирани. За това съветвам всички да прекарат нужното време с Piccolo в тренировка, за да се ориентирате по-добре.

Режимът на игра, който истински ме изненада истински обаче беше Custom Battle. Там може да играете различни сценарии, които са алтернативно развитие на главна история или изход от битки. Тези сценарии са създадени от други играчи и разбира се вие също може да си направите ваш. Аз не съм създавал досега, но последния сценарий, който играх беше битка между Teen Gohan и всичките Ginyu бойци. В този режим на практика може да играете без да ви омръзне стотици часове.

Горещо препоръчвам Dragon Ball Sparking Zero на всички аниме фенове и любители на Dragon Ball. Въпреки, че Xenoverse 2 е безплатна а FighterZ е 2D файтинг игра с повече дълбочина и баланс, Sparking Zero наистина обединява по малко от всичко, което някой би искал от подобна игра!

Тук може да видите първите ми онлайн битки в Sparking Zero

Sword Art Online: Fractured Daydream – Първи Впечатления

Горе-долу от както гледах анимето SAO за пръв път имам нещо като любов/омраза отношение към него. От една страна го харесвам доста повече от брейндед исекаите, от друга страна харем сюжете ми е супер неприятен, от трета страна историята, героите и качеството на анимацията имат развитие в нататъшните сезони.

Поради тези причини мога да кажа, че като с много други игри от аниме тип, играя SAO игрите малко насила. Играл съм болшинството SAO игри на PS4 и PS5 и въпреки, че и аз като по-голямата част от и-нета смятам Fatal Bullet за най-добрата в поредицата, следващите заглавия са някак мех, въпреки, че имат потенциал. Новата Fractured Daydream предлага изчистен и опростен вариант на SAO историята, който не свързва историята със сегашните сезони на анимето или лайт новелите, но пак има базовите ключови герои. Историята дава нещо като фенфикшън посока на “what if” сценарий, при който действието отива в различна посока. Това най-вече личи в присъствието на последния бос от Alicization – администраторката Quinella, която в новата игра е съюзник на Kirito.

Не съм минал в историята обаче защото бях супер заинтригуван от геймплея, който след кратък туториал, директно ви пуска да играете рейдове в мултиплеър. Там директно може да обикаляте из малка карта и да биете мобове и босове с някои от героите разделени на определени стандартни класове. Някои от героите могат да летят по картата, което е супер яко също. Има и free roam режим, в който може да обикаляте из далеч по-голяма карта с други играчи и да се биете с далеч по-силни противници. Има кросплей, мачмейкването е супер бързо и лесно, това е най-фън режима в началото без съмнение.

Всичките герои имат някои типични традиционни за тях умения и този път няма множество опции с по 15-20 скила, офанзивни бъфове и тн. Имате базови слаби и силни атаки и по няколко умения на кулдаун като в стандартна екшън рпг игра от този тип.

Това, което определено не ме кефи не са битките, а по-скоро структурата на вдигането на ниво, по която ясно личи още от началото, че ще има доста…грайндене. Например, за да може да си трансферирате уникални умения между различните герои трябва да сте ниво 30 с този герой конкретно. Ще играя още малко напред въпреки изобилието от всякакви други игри, но това, което мога да кажа със сигурност е, че въпреки бързия и як екшън, SAO все още остава игра до голяма степен стриктно за аниме фенове, особено заради цената.

Sword Art Online: Fractured Daydream я има за PS5, NS, XBOX SX и PC.

Очакван с Нетърпение Kunitsugami – Превю

Вече сме в средата на годината и може да се каже, че имахме не малко яки игри на японска тематика от всякакви стилове, като Rise of the Ronin и доста по-нисшовата Slave Zero X.

Преди време обаче научихме и за една нова предстояща игра от Capcom, която се казва Kunitsugami! Много хора изглежда и до този момент имат известен проблем с това да я класифицират някъде конкретно и това не е изненадващо. Това е игра в традиционен много пъстър японски стил, но геймплея не е точно екшън-адвенчър както изглежда на пръв поглед. Официалното наименование е Kagura Action Strategy Game, но всъщност това е екшън адвенчър с Tower defence елементи. Не може да се каже, че има много такива игри и аз лично с огромен кеф играх демото.

Ето за какво става въпрос – играете в японска планинска местност и трябва една по една да освобождавате различните зони и планински местности като придружавате японска жрица, която изпълнява специален танц, с който премахва злите сили наоколо. Когато отидете в местноста, което е вашето ниво в началот имате приготовления, които включват премахване на различно проклятия, които блокират зони и невинни жители. Това ви дава ресусрси, с които проправяте пътя на жрицата и тренирате жителите, за да вашите юнити по време на втората фаза на нивото. Това е нощното време когато от една или повече зли порти прииждат същества и вие трябва да ги унищожите преди да смачкат жрицата. Всички тези действия се изпълняват с пазителя на жрицата – Soh, който може да се бие директно с противниците, останалите юнити се бият само на позициите им, като стрелци, защитници, хийлъри и тн.

Играта е доста оригинална и мноого фън и нямам търпение да я пробвам като излиза на 19.07 за всички централни платформи.

Zenless Zone Zero – Първи Впечатлени

След като преди известно време започнах да играя всичките Hoyo игри, както и Tower of Fantasy и Wuthering Waves, беше естествено да пробвам и ZZZ. Очакванията ми не бяха супер високи имайки предвид, че Hoyoverse игрите по принцип имат мноого сериозна конкуренция, в лицето на традиционните японски заглавия. ZZZ обаче ме изненада с по-бърз ритъм на игра и не чак толкова дразнещи женски героини. Харесвам света и историята в началото с кът сцените и тн. Екшъна със смяната на героите е интересен и атаките заедно с комботата са готини. В Genshin механиката със смяната на героите е малко досадна, тъй като реално смяната се случва или от елементал слабост на противниците или защото куулдауна е активен за следващия герой. В ZZZ обаче има яки комбота и пътищата за правене на тези комбинации са естествени като за екшън игра от този тип. Мисля, че дори за нови играчи и такива, които са играли само Genshin, играта ще бъде достъпна и интересна.

Основната драма, която хората имат с играта на този етап и от превютата, явно са тези TV пъзели. Не мога да кажа колко супер на често са те, но на първоначален етап, тези пъзели на мен лично не ми пречат. Цялостно, естетиката с тези телевизори и доста други неща ми напомнят за Persona.

Ще цъкам умерено ZZZ докато не излязат някои от другите очаквани подобни игри като Blue Protocol.

Защо Играя Genshin Impact Въпреки че не я Харесвам

В годините на неравна борба в усилията ми да живея от гейминг в страната България, занимавайки се с японски видео игри, БЕЗ да се занимавам с Лига и ЦС, ми се налагало не малко пъти да играя и да говоря за игри, които не харесвам по една или друга причина. Никога обаче не съм крил това и няма да го направя и в този случай, НЕ харесвам Genshin Impact и едва ли някога ще я харесвам истински. Винаги обаче съм смятал, че ще дойде момента, в който ще трябва да се заема с тази задача и сега реших, че момента най-сетне е дошъл.

Вероятно е истина, че не малко негативни мнения в гейминг сферата се заявяват с подобен предтекст като моя, че хейта ми не е истински, а е просто отражение на крива тенденция в гейминга(поне тази част, която аз се занимавам). Намеренията ми обаче наистина са изцяло позитивни, аз ИСКАМ да харесвам Genshin Impact и другите Hoyoverse игри, но основния проблем е, че съм играл прекалено много други наистина хубави игри от подобен тип. Ще кажа само 3 бързи примера без да ги използвам като централна точка на “заяждане”, но това са Tales поредицата(Tales of Arise например), Final Fantasy поредицата и Persona 3-4-5. След тези и други подобни заглавия просто ми е трудно да приема Genshin на сериозно и без да имам желание да звуча елитарно, мисля, че повечето геймъри биха имали подобни впечатления ако идват от такъв бекграунд.

Ето трите ми основни проблема, които усетих за моите около 30ч. игра до сега. 1) Играта не е просто кежуъл, тя е обидно лесна. Нямам усещането, че нищо, което прявя по света или в дънджъните има смисъл. Това е ефекта от скучното редуване на нормални атаки, скил и смяна на героите. 2) Не ме е грижа за нищо в историята и просто помпя на кът сцените. Това е така защото всички герои ми изглеждат като някакъв архтип, който е гепен от други игри или анимето по най-брейндед възможния начин с очакването, че хората, които играят играта са гледали може би само Naruto и MHA. 3) Света изглежда красив и добре направен честно казано, също навигацията е лесна и бърза. Има обаче супер голяма повтаряемост на противниците и действията, които трябва да правите, същото е и в дънджъните. Нямам проблем с гача елементите, тях ги има и в много други игри. Абсолютната масовка на лолита обаче ми действа сериозно зле…По принцип често играя с женски героини в игри, но в Genshin ще се целя в това да изкарам и да сформирам изцяло мъжки отбор.

Ще бутам напред за сега в Genshin и ZZZ и ще споделя още впечатления по-нататък.

Rise of the Ronin – Подходяща за Nioh и Souls Фенове

Rise of the Ronin от доста време насам е една от най-очакваните игри за мен тази година. Пиша този блог пост основно да ви кажа, че заглавието със сигурност надмина очакванията ми. Като исторически сетинг, смятам че избора за Bakumatsu ерата е доста по-интересен от супер наситената с видео игри Sengoku ера и различните избори по време на историята дават много възможности за преиграване. Също така създават и еднин своеобразен what if сценарий за това както би станало ако в един момент подкрепите едната или другата страна. Няма да спойлвам, но ако сте фенове на този исторически период и игри със самураи тази игра е 100% подходяща за вас.

В геймплейно отношение микса между NiOh подобен геймплей и отворен свят е добре балансиран. Има смисъл да се разглежда и търси по картата. Дори когато се сблъсквате с противници много над вашия левел има повече от един начин да се справите с тях. Демиджа, койо взимате обаче е наистина голям и може да умрете незабележително така да се каже от 2-3 невинно изглеждащи замахвания.

Има голямо разнообразие на оръжия и различни техники с тях. Определени противници са по-силни или слаби срещу различни бойни стилове, така че трябва да владеете повечко оръжия със сигурност. Рейндж оръжията са доста силни, а хедшотовете на моменти са направо нечестни дори и на по-висока трудност.

Играта определено си заслужава супер много и се надявам по-нататък да има някако допълнително съдържание за нея, както и някакъв по-специален end game режим като сървайвъла в Ghost of Tsushima.

Category: Гейм Ревю