Първото нещо, с което искам да почна е, че в това ревю нямя да говоря за woke драма, популярните негативни реакции от и-нет, SBI и други. Наясно съм с тия неща, просто не искам да се фокусирам върху това.
В Unknown 9 играете с женска героиня, която се казва Харуна в нещо като алтернативна фентъзи версия на 20ти век. Тя има уникалната способност да навлиза в паралелно измерение, наречено “Сгъвката” (The Fold). Използвайки тези сили в търсене на скрито знание и се изправя срещу тайно общество с изключително генерични злодеи. Геймплеят комбинира елементи на стелт, ръкопашен бой и разучаване на околната среда. Без съмнение една от най-интересните идеи е способността на Харуна за контрол над врагове, с която за кратко може да контролирате противниците и да играете с тях.
Нищо от това на хартия не звучи лошо или проблемно, но когато почнете да играете играта, ще установите, че всичко, което има в нея сте го играли десетки пъти в други игри. Битките също са доста еднообразни и скучни, най-вече защото атаките на противниците са супер предвидими, а Харуна има повече от добри умения, за да се справи с всичко наоколо. Едно от интересните неща в подобни игри е да опитате да развиете героя в играта в стил, който е интересен за вас и съответно да може да играете играта по различни начини. В тази игра обаче аз много бързо установих, че не ми се занимава с подробно правене на билд или нещо подобно. Просто развивах бойните умения и използвах свръх способностите на Харуна за рейндж атаки и тук таме контрол над противници. Самата Харуна в началото не изглежда като скучен герой, но това, което се прави в играта наистина не е особено вълнуващо и постепенно спря да ме е грижа за това, което се случва на екрана.
Когато първоначално видях Unknown 9, моите надежди бяха, че тази игра ще е нещо като по-добра версия на другата сравнително скорошна игра с жена, която беше сериозно критикувана(макар и не поради същите базови причини) и това разбира се е Forspoken. Надеждите ми постепенно се увеличиха, когато разбрах, че ще има нещо като разширена вселена и дългосрочно развитие в нещо като голям мултимедиен франчайз. Имаше онлайн комикс, може би нататък с надежди за филми още игри и други такива екстри. Това обаче не мисля, че ще се случи след Unknown 9 играта. Смятам, че сетинга на историята с хората притежаващи умения, философията свръзана с кръговрата на енергията в света, божествата, мистерията и така нататък е наистина нещо, от което може да се получи хубава игра. Играейки с Харуна обаче надеждите ми бързо бяха сведени до минимални.
Вижте, наистина сериозно казвам, че не ме е грижа от какъв етнос е Харуна, колко добре или зле изглежда героинята в сравнение с Аня Калотра или кой точно е разработчика. Просто исках да играя една различна хубава игра, към която имах някакви очаквания. Не за заглавие от ранка на Elden Ring или Devil May Cry или нещо подобно, просто добра сингъл плеър игра. Стана така обаче, че играх играта известно време, насилвах се да мина напред, но после след като излезе Metaphor: ReFantazio започнах нея и от тогава не съм пипвал Харуната.
В техническо отношение, да кажа само, че аз играх на PS5 и според мен играта изглежда средна работа в графично отношение, но има и нещо сбъркано с осветяването на околната среда, особено в пролога. Стийм версията е доста по-проблема до колкото разбрах, но нямам директни впечатления.
За разлика от хора, които са на някакъв крив кръстоносен поход на тия теми, аз не се радвам, че играта е провал, но няма да загубя 50 часа само, за да мога да кажа, че имам истински неутрално мнение по тези въпроси…и пак да не съм доволен от Unknown 9.
Представям си, че за хора, които се зарибят по историята супер много могат да докарат играта до край. Аз харесвам историята, но геймплея ми е изключително скучен(играх до където играх на hard btw) и ще я мина някъде по-нататък.
Блогче за Гейминг, Аниме и Японска Култура 