Избягалото момче и номчетата!
Това мнение е писано въз основа на около 30-40 минути геймплей
Няколко дни след излизането на втородо DLC на Little Nightmares, най-сетне намерих време да го пробвам. Мина доста време от както минах стандартната игра, която излезе април тази година, а първото разширение го бях играл съвсем малко. В този смисъл, в началото бях малко “ръждясъл” така да се каже с Little Nightmares.
Това заглавие обаче няма никак сложна механика, пъзелите изискват повече прецизност и мислене от колкото сложно изпълнение. Единствените проблеми, за които се сещам в това отношение(и които бяха налични в стандартната игра) и захващането за предмети, които са уж на близко разстояние до вас. Това въведение е нужно за The Hideaway, тъй като тук има доста препяствия за преминаване. Няма да ви се налага да се връщате обратно на чек-поинт след смърт, просто защото няма много неща, които да ви убият. Поне в началото.
Момчето и номчетата!
Скоро след стартиране на разширението ще ви направи впечатление, че малките номчета, които Six трябваше да намира като тайни екстри в стандартната игра, тук играят по-сериозна роля. Трябва да ги намирате, спасявате и да ги включвате в решаването на пъзелите в стаите. Това се случва на доста повече места от колкото може би ще очаквате и в някои случаи трябва да разчитате на по 3 номчета едновременно.
Въпреки, че сценария със спасяването на мъниците се повтаря няколко пъти, нататък се появяват и доста зловещи места, както и изрода с дългите ръце. Извън това обаче в първата половина почти няма неща, които могат да ви убият и моменти, в които панически да трябва да бягате от някой злобен гадняр. Това, което на мен ми беше интересно е да видя долната част на кораба – The Maw където се развива действието и как се задвижва цялото сдание.
Бих казал, че това разширение има приятна различно обстановка от първото и бих се радвал да видя какво ще предложи следващото ДЛС.
Очаквайте скоро и видео ревю на The Hideaway
Архив от един бързи стрийм на The Hideaway може да видите тук